Усмивка от старите ленти

текст: Цветана Пешунова
Списание BIOGRAPH, брой 28, декември 2013

Част от интервю с Гинка Станчева

- Апостол Карамитев е легендата от корицата в този брой на BIOGRAPH. Вие добре сте се познавали с него, играли сте доста заедно. Коя беше първата Ви среща?

- Първата среща беше на сцената на Народния театър, във филиала ”Сълза и смях”, където Апостол играеше. Бях го гледала и преди това, но не го познавах отблизо. Сърцето ми беше пленено от него. В трети курс ни разрешиха от Академията да участваме в масовката на “Ромео и Жулиета” в Народния театър. Виждаха ме с какво внимание и страхопочитание гледам Апостол и ми позволиха да заставам до портала и да гледам сцените с главните герои. Това по принцип не беше разрешено.
От два метра разстояние виждах как сълзите се стичат по лицето на Апостол, особено когато отива при своята Жулиета, мислейки я за мъртва. Невероятен актьор, никога не съм виждяла друг такъв! Беше от световна величина. Та това беше първата ни среща, от разстояние. След това трябваше да се снимаме двамата във филма “Хайдушка клетва”.

- Как получихте ролята?

- Играех В Благоевградския драматичен театър и ме извикаха за пробни снимки на „Хайдушка Клетва" с Апостол Карамитев. Щях да умра от страх, как ще застана до този колос. Все пак отидох. Когато се отвори вратата и се появи на прага, щях да припадна. Той се хвърли към мен и започна да ми говори като на най-близък приятел, с когото се познава от години. С държанието си ме предразположи и рухна всякаква преграда помежду ни. Сцената, която направихме, беше великолепна. Бях одобрена да играя негова жена. Много критикуваха филма и самия Апостол, но аз мисля, че беше чудесен.

- За какво Критикуваха Апостол в „Хайдушка Клетва"?

- Казваха, че трябвало да бъде по-мъжествен и героичен, да е изписано на лицето му. А той си имаше достатъчно представително излъчване. Защо измислиха, че трябва да бъде много мъжествен, не ми е ясно и до днес. Нима революционерите трябва да бъдат такива?

- С Апостол Карамитев сте си партнирали и в култовите филми „Специалист по всичко" и „Любимец 13"...

- В „Любимец 13" имахме една сцена, която снимахме в морето, във Варна. Трябваше да водим диалог във водата. След това въпросната сцена беше оценена като една от най-добрите, защото е много трудно да се разговаря, плувайки. Апостол беше ненадминат като актьор, съпруг и баща. Спомням си как когато снимахме, ни предупреждаваше, че ако случайно закъснее 5 минути, да не се притесняваме, тъй като ще води децата си в алианса. Едното му дете обикновено беше на рамото му, другото държеше за ръка и буквално летеше по улицата, за да ги заведе, където трябва.

- Колко време Ви беше необходимо да станете приятели?

- От раз. Нали Ви казвам, той така се държеше с мен, все едно се знаем от години. Хвърляше се, целувахме се... Много неща съм направила с него в телевизията, всички „дневници" на Андрей Гуляшки сме ги изиграли двамата. И в радиото много записи сме правили съвместно. Апостол винаги се е държал като един изклочителен приятел.

- Смятали са Ви дори за любовници

- Да, вярно е. Веднъж от Благоевградския театър ни изпратиха в Петрич да играем “Ромео и Жулиета". Аз бях Жулиета, а мъжът ми - Ромео. Отидох да си купя билет за банята, а касиерката ме погледна многозначително. „О, колко се радвам. Ама вие с Апостол...", рече. Попитах я какво има предвид. А тя: „Е, как какво? Вие си знаете какво". Усмихнах се и отвърнах: „Вижте, ние сме много добри приятели с Апостол. Той си има прекрасна жена, актрисата Маргарита Дупаринова, две чудесни деца.”

- В какви отношения бяхте със съпругата му Маргарита Дупаринова?

- В прекрасни. Тя идваше в „Театьр 199", където играехме пиесата „Най-древната професия", поздравяваше ни и разговаряхме. Оттам станахме по-близки.
Деликатен и хубав човек беше Маргариma.

- Жените са преследвали Апостол Карамитев...

- Това беше нещо напълно нормално. Всички ученички бяха влюбени в него. Аз го обичах като творец и изклочителен артист. Гледах го с възхищение. Съдбата е била благосклонна към мен, че ме е срещнала с Апостол, че съм се научила на много неща от него.

- На какво например сте се научили от него?

- На точност. Той беше изклочителен в това отношение, много голям професионалист. Винаги иваше готов със сцената, с научен текст, имаше предложение за нещо ново и различно, което би могло да се направи. Това са много важни неща за един актъор.

- Съпругът Ви Пейчо Пейчев ревнуваше ли от Апостол?

- Не, не ме е ревнувал от Карамитев. Това беше наистина забележително. Съпругът ми виждаше преклонението ми пред Апостол, разбираше, че го боготворях.

- Апостол подарявал ли Ви е нещо?

- Да, любовта си и това, че беше прекрасен артист, от който можех да се уча. Какъв по-голям подарьк от това?! За мен той беше втори университет.

- Коя беше неговата най-голяма победа? А поражение?

- Най-голямото му поражение беше, че си отиде толкова рано. Една голяма скръб за всички, за българския театър. Апостол можеше да направи още много прекрасни роли, с които да го запомнят хората и да вълнува сърцата им. Няма по-голяма награда от това да помнят ролята, която си направил, да помнят героя ти и да можеш по някакъв начин да влияеш за възпитанието и развитието на публиката. Апостол беше такъв.

- Говорили ди сте си с него за бо-лестта му?

- Не, никога не е споменавал. За мен беше голям удар, когато научих. Дори не сьм сигурна той дали е знаел, може и чак на финала да е разбрал.

- Гостували ли сте си по семейному?

- Не. Той нямаше време за такива неща. Непрекъснато беше на сцената, в Академията... Имаше много студенти и им отделяше доста време.

- С какво ще го помните винаги?

- С всичко, но най-вече с това, че не ходеше по улицата, а летеше. Винаги в полет, винаги забързан за някъде. Животът му беше напрегнат и динамичен. Последното нещо, което заснехме заедно, беше „Един снимачен ден" - пред хотел „Плиска" в голям зимен студ.

- Има ли нов Апостол Карамитев сред младите актъори?

- Толкова много години минаха, но, уви, няма втори Апостол Карамитев. Той беше с излъчване и обаяние, каквито няма при друг актъор. Много обичам Стефан Данаилов, но той не може да е втори Апостол, макар да се доближава с магията си до него.

- Случвало ли се е колеги актори да му създават проблеми?

- Времето, в което ние творяхме, не беше като сегашното. Тогава нещата бяха поставени на една чиста основа, нямаше задкулисни игри или поне аз не съм знаела за тях. Апостол откликваше на всеки за всичко.