Мария Карамихайлова
14 Октомври 1973

Влязохме в студиото. Още по телефона бях пояснила какво ме интересува в рамките на моето предаване.
– Знаете ли, нека да се условим така – не ме прекъсвайте! Искам да го излея ей така, на един дъх. А сетне…Много развълнуван, загледан през прозореца, той импровизираше. Прочети нататък

Таня Масалитинова

Както вече споменах, Боян Дановски, тогава режисьор и директор на Народния театър, ми представи своя ученик - високо, хубаво, зеленооко момче - и ми каза, че той ще ми партнира в пиесата ,,Млада гвардия”, която тогава поставяше. Аз изпълнявах една от главните женски роли - Любов Шевцова. Наричаха я “Любка артистката". Прочети нататък

Николай Николаев

Беше ранната есен на 66-та, когато пред Театър 199 случайно срещнах учителя си проф. Мирски с артиста Мирослав Миндов, станал внезапно директор на Народния театър. Та директорът каза: “Щяхме да те търсим, поканил съм известния сръбски режисьор Арса Йованович да постави “Мигове от живота” на Уилям Сароян. Главната роля – Апостол Карамитев. Прочети нататък

Част от интервю с Гинка Станчева

- Апостол Карамитев е легендата от корицата в този брой на BIOGRAPH. Вие добре сте се познавали с него, играли сте доста заедно. Коя беше първата Ви среща? Прочети нанатък

Светлана Панчева, 2023

Сега, когато започнах да мисля за Апостол Карамитев и да се опитвам да напиша нещо смислено за него, се оказа, че всъщност в съзнанието ми са останали няколко спомена – едните рационални, другите сантиментални. Прочети нататък

Сценарий: Светлана Панчева

ЕПИЗОД от филма "Бялата стая", в който Апостол Карамитев стремително върви по улицата, почти тича. В чернобяла поредица край него преминават улици, хора, мяркат се познати места от града. Музика.

ФОТОСИ от ролите на Апостол Карамитев в театъра: Орландо от "Както ви се харесва", Могилански от "Разузнаване", Лохматов от "Разлом", Замислов от "Дачници", Ромео от "Ромео и Жулиета"… Прочети нататък

Илия Добрев

Последната ми среща с него, с Апостол.

На морето сме. Аз, Нина и Яна. Ахтопол. „Актьорското гето" - така наричахме мястото и бунгалата, в които почивахме през лятото. Бяхме млади и неуредиците не можеха да попречат на щуротиите, купоните, песните и смеха, които заливаха всичко наоколо. Бяхме на плажа, когато ми донесоха спешна телеграма. Прочети нататък

Виолета Бахчеванова

Повечето го наричаха Чочо. Аз никога не съм се обръщала към него така, защото името Апостол за мен беше символ, който изразяваше преклонение и обич към таланта му.

За първи път се срещнахме с Апостол Карамитев в пиесата “Службогонци” на дядо Вазов, постановка на Филип Филипов. Той играеше Хоров, аз – Терзийска. Обичах да го гледам, когато нямах явяване на сцената. Той играеше с много финес и тънък хумор. Прочети нататък

Божидар Манов

Преди 40 години на сцената на ВИТИЗ се сбогувахме с Апостол Карамитев. Тогава ние – студентите първокурсници, само месец преди това престъпили прага на Академията, стояхме онемели и безсилни в последна почит към актьора, когото боготворяхме. Народният театър беше разрушен заради генералното му преустройство и цяла София се изсипа пред ВИТИЗ. Прочети нататък

Йосиф Сърчаджиев

В цъфтежа на моята младост Апостол Карамитев запълни до голяма степен липсата на баща ми. И нерядко, като гуру, подреждаше хаоса на младежките ми мисли и чувства.

Дълго бих говорил за влиянието му върху мен... Три негови послания са обаче, които ще помня, дорде съм жив. Прочети нататък

Йосиф Сърчаджиев

- Г-н Сърчаджиев, разкажете за своята първа среща с Апостол.

- Бях дете, а той живееше под наем на тавана в къщата ни. На Рождество Христово се правеше на Дядо Коледа и ни носеше подаръци. По-късно разбрах кой е. Нямах представа, че след време ще ми стане учител в НАТФИЗ. Апостол Карамитев беше част от семейството ни. Прочети нататък

Филип Трифонов

Като студент на Апостол Карамитев (от 1969 до 1973 година) участвах във филма “Преброявяне на дивите зайци" и на снимката с учениците му Карамитев сред дванайсет (12) вместо до тринайсет (13) от неговите любимци... . Мене ме няма. Заради отсъствието на тринайсетия му любимец снимката напомня уж за “Тайната вечеря" (с дванайсетте апостоли и Христос), но всъщност е копие на картината “Ленин в Полша". Там Надежда Крупская в ролята на Христос пие чай с дванайсет болшевики, докато Ленин пие в Полша. Прочети нататък

Павел Васев

Ако има нещо, което аз съм научил от Апостол Карамитев, това е, че ако искаш да работиш в театъра, ти му се предаваш. Предаваш му се завинаги и си работохолик. Почваш от рано сутринта и завършваш късно през нощта. Ти си работник, щастлив бедняк и театрален маниак. Прочети нататък

Олег Ковачев, режисьор

Той беше белязан да има всичко, което може да има един мъж, но да живее кратко, спомня си за него Ваньо от “Рицар без броня”

Да напиша нещо за Апостол Карамитев? Да, с удоволствие, разбира се! Няма проблем. Прочети нататък