Беше моят Дядо Коледа

Списание BIOGRAPH брой 28, декември 2013

Йосиф Сърчаджиев

- Г-н Сърчаджиев, разкажете за своята първа среща с Апостол.

- Бях дете, а той живееше под наем на тавана в къщата ни. На Рождество Христово се правеше на Дядо Коледа и ни носеше подаръци. По-късно разбрах кой е. Нямах представа, че след време ще ми стане учител в НАТФИЗ. Апостол Карамитев беше част от семейството ни. Често ми даваше идеи за живота. Баща ми почина, а всеки млад мъж иска баща и по-голям брат около себе си. Той беше като родител в живота ми.

- Колко време живя у вас?

- Една-две години. Къщата ни беше много хубава. Все още си живея там, но може и да я развалят. Нищо не се знае.

- Споменахте, че Апостол е бил и Ваш преподавател...

- Имахме скандал с наша преподавателка и тя напусна класа ни. Професорът каза, че трябва да се намери асистент, който да работи с нас. Тогава се сетих за Апостол Карамитев. Говорих с колегите си и отидохме в “Театър 199”, където Чочо (така се обръщахме към него) репетираше. Предложихме му да дойде да работи в НАТФИЗ. Той ни отказа, заяви, че работата му е актьорска, а не преподавателска. Помолих го да дойде поне на посещение в нашия клас, да ни покаже някои неща. Чочо се съгласи. Аз и другите ми състуденти бяхме много възхитени, че ще ни гостува, и решихме да му демонстрираме най-хубавите си неща. Играхме около един час пред него. През цялото време той ни гледаше и мълчеше. След като приключихме, го попитахме за мнението му. Тогава той рече: “Такива глупаци сте! Нищо нормално не направихте до сега. Това, което показахте, не е театър, а халтура!” Почувствахме се много неудобно. Но Апостол каза, че ще дойде да ни помогне. Накрая склони да работи с нас.

- Значи и Вие имате заслуга да стане преподавател...

- Странно е, но е така.

- Строг учител ли беше?

- В театъра е много важно да има дисциплина, по-голяма дори от тази в казармата. Апостол умееше да налага такава дисциплина, но без натиск върху глупавите млади хора като нас. Чочо създаваше красота в отношенията помежду ни.

- Виждал ли сте го ядосан?

- Думата ядосан не е точна. Чочо имаше нерв в себе си, свръхчувствителен към заобикалящата го тъпотия.

- Имаше ли Апостол по-особено отношение към Вас?

- Към мен се държеше по-строго, отколкото към другите. Той не искаше да има някаква семейно-приятелска връзка в училището. Чувстах се много впечатлен от това, че той не беше обикновен актьор. Беше над редовите артисти и не можех да се отнасям към него като към нормален човек. Извън театъра Чочо беше много свързан с природата. Беше като лист на дърво, което се люшка на вятъра. В него имаше непрекъснати страхове.

- Страхове от какво?

- Не знам. Много често говореха с жена ми Райна за другия свят, този, който е след смъртта на човек.

- Страхуваше ли се Апостол от смъртта?

- Не, говореха си с Райна за онзи свят, след смъртта. Човек след като умре, не изчезва. Райна умееше да се свързва с отвъдното, правеше връзка с разни починали негови близки. По онова време за тези неща не се говореше, системата на комунизма смазваше.

- Говорили ли сте с него за болестта му?

- Не, той по никакъв начин не показваше, че е болен и знае за заболяването си. Може да е говорил с други хора, но пред мен никога.

- Коя негова роля Ви допада най-много?

- Ролята му на Хенрих IV в тватъра. Според мен Чочо беше по-добър като театрален актьор. Беше много добър имитатор на живота в киното, но аз лично не предпочитам такова имитиране.

- Забавлявахте ли се заедно?

- Много често бяхме заедно. Веднъж дори отидохме на кръчма до пионерския дворец. Хапнахме, пийнахме, но се оказа, че нито той, нито ние, студентите, имахме някакви пари. Чочо си остави часовника като залог, а на другия ден плати сметката.

- Бяхте ли близък със семейството му?

- Да, но с Маргарита Дупаринова общувахме по друг начин. Говорех й на Вие. С децата му Момчил и Маргарита бяхме близки. Опитвах се да дам на сина му това, което Чочо беше дал на мен. С Момчил правихме заедно “Време разделно”. Тогава много си говорихме за духа на баща му.

- През 1952 г. Сте снимал с Апостол във филма “Наша земя”. Как се чувствахте до него на снимачната площадка?

- Тогава бях дете и нямах усещането, мисълта. Беше детска радост от общуването с актьорите, сблъсък с непонятния свят на киното. Макар, че аз още преди да се родя бях станал артист.

- Апостол Карамитев е викан в ЦК. Защо?

- Правихме пиесата “Асансьорът” с Георги Марков. Преди премиерата я спряха, защото Джери избяга в чужбина. Тогава викаха Чочо в ЦК на партията да го разпитват.

- Той интересуваше ли се от политика?

- Да, разбира се. Тогава обаче не се говореха открито тези неща. Чочо не е бил никога партиен член, не обичаше комунистите.

- Кой Ви съобщи за смъртта на Апостол?

- Не мога да си спомня. Много пъти като млад актьор се опитвах да го имитирам – начина му на говорене, интонацията му... Брат ми Богдан дори ме съветваше да избягам от образа на Апостол. “Той е влязъл в теб и няма да станеш голям актьор, ако продължаваш да го копираш”, казваше ми. 2-3 години се опитвах да водя борба със себе си и да избягам от желанието да имитирам Апостол. Успях в крайна сметка.