Трите послания на Апостол

Годишник на Народния театър “Ив. Вазов” – 2013
90 години от рождението на Апостол Карамитев

Йосиф Сърчаджиев

В цъфтежа на моята младост Апостол Карамитев запълни до голяма степен липсата на баща ми. И нерядко, като гуру, подреждаше хаоса на младежките ми мисли и чувства.

Дълго бих говорил за влиянието му върху мен... Три негови послания са обаче, които ще помня, дорде съм жив. Това, че невинаги съумявах да ги следвам, е друг впрос.

Първото

Бях млад войник, подложен на ужасяваща “гонка". Живеех на косъм от самоубийство. В Ямбол, където служех, Апостол дойде на гастрол с Народния театрр. Заведоха ни да го гледаме. Чочо играеше Биф Логан в “Смъртта на търговския пътник". Преди началото му се обадих в гримьорната и той на мига уреди да ме оставят за час с него. След представлението отидохме в хотела и там аз покъртително му описах терора, който изживявах. Той изслуша мълчаливо сълзливия ми вопъл и се разсмя, както само той се смееше. Изумих се от реакцията му. Спря да се смее, раздруса раменете ми и рече: „Радвай се! Щом толкова те гонят, значи си НЕЩО. Безличните не ги пипат. Но запомни - унижението, на което си подложен сега, може да има огромен, положителен ефект в живота ти... АКО Е МЪДЪР, ПОЗНАЛИЯТ УНИЖЕНИЕТО И ОСКЪРБЛЕНИЕТО НИКОГА НЯМА ДА МАЧКА ДРУГИТЕ. ТОВА ЗНАЧИ, ЧЕ Е ЧОВЕК НА МЯСТО"

Второто

Четвърти курс във ВИТИЗ. Димо Лолов поставя с нас дипломния спектакъл ,,Херкулес в авгиевите обори" от Дюренмат. Вездесъщата цензура открива в постановката ” ... антипартийна насоченост и подигравка със социалистическия строй и лично с др. Тодор Живков"!?

Безумие, но факт. Спряха представлението и назначиха специална комисия от Градския комитет на Комсомола, която да реши как да ни накаже. Ако ни изключеха от ДКМС, както се заканиха, бъдещето ни се очертаваше много черно. Изтърчах при Апостол да потърся съвет как да се защитя. Бях си написал оправдателна реч за пред цензуриращите и исках неговото мнение. Той я прочете, накъса я на парчета и ядно ми изсъска: „Не си позволявай да се самоунижаваш. Така или иначе ще те изключат. Но те са не само зли, а и подли - ако проявиш пред тях страх, ще те мачкат цял живот. На тях са им нужни страхливци в перспектива... щото те самите са бъзльовци. Когато си убеден в правотата си, е тъпо да се правиш на Матросов, но още по-тъпо е да пьлзиш.

ТОЗИ, КОЙТО Е ПРАВ. СЕ УСМИХВА. ПРАВДАТА И ДА ЗАКЪСНЕЕ, ВСЕ ЕДИН ДЕН НАДДЕЛЯВА. УМЕЙ ДА Я ДОЧАКАШ ИЗПРАВЕН. ИНАЧЕ ЩЕ ТЕ ПОДМИНЕ...

Третото

С огромен мерак и всеотдайност Апостол правеше с Краси Василева и мен «Асансьорът" на Георги Марков. Щеше да ни е държавен изпит. За беда точно тогава Георги Марков избяга зад граница. Шум! Конфуз! Скандал! Извикаха Учителя при ректора, където бяха и представители на ЦК. Чакахме го на тръни повече от час. Когато излезе, избърса потта от челото си и грейна в широка усмивка: „Спряха ни! - сръга ме в ребрата той и смехът му загъргори: - Ей, големи серсеми!"

Попитах го объркан кое му е смешного на това.

“Ами слабостта им, бе! - и пак смях. - Като накакани са. - И добави сериозно:

АКО ДЯВОЛЪТ ТИ ПРАВИ ЕВАЛА, АКО НЕ ТЕ БОДЕ С РОГИТЕ СИ - ЗНАЧИ СИ МУ СЕ ПРЕДАЛ"

Ай да пием по една бира!"